Кеа е гръцки хълмист остров, част от групата на Цикладите. Намира се на 60 км югоизточно от столицата Атина. Климатът е сух, а релефът е полупланински. Поради това островът е по-малко посещаван и повечето хора обитават залива св. Никола. Единствените фериботни връзки са със съседните Лаврио и Китнос, което го прави още по-отдалечен и един от най-малко посещаваните острови на Цикладите. Столицата на е Юлида, която е построена амфитеатрално. Освен хълмисти, плажовете са и пясъчни, обградени с топла и ярко синя вода. Кеа крие своя чар със своите идилични пейзажи, има множество лагуни и усамотени плажове, подходящи за привържениците на естествената природата. Има дори голям камък с формата на лъв, който датира от около 600г. пр.н.е.

По време на класическия период остров Kea е бил дом на много древногръцки лирични поети и на лекаря Erasistratus. По време на византийския период са построени множество църкви. През 1204 г. островът е пленен от венецианците в навечерието на Четвъртия кръстоносен поход. Присъединява се към Гърция след Войната за независимост през 1821.

Кеа се слави със своя богат морски живот. Може да се насладите на невероятно водно гмуркане поради свежата и бистра вода с отлична видимост. Температурата й е перфектна за къпане – варира от 20°-26° С. Любопитен факт е, че през 1916г. най-големият кораб HMHS Британик и близнак на Титаник е потънал през Първата световна война край остров Кеа. Затова към днешна дата гмуркането е повече от атрактивно за любителите водолази, защото могат да зърнат останките от този велик кораб, както и уникалното гребло от потъналия през 1868г. параход Patris и др. находки.

Освен с гмуркането Кеа е атрактивен и за туристите на яхтинга. Настаняването на острова е изключително разнообразно и предвидено за всяко желание и вкус. Селищата са се превърнали в малки населени курорти с белосани сгради и къщи с керемидени покриви. Отдават се и стаи под наем от евтини хостели до луксозни петзвездни хотели.

Гръцкият остров Аморгос се намира в южната част на Егейско море. Той е най-източният от островите на архипелага Циклади, относително близо до архипелага Додеканези. На острова се добиват боксити, представляващи алуминиеви руди понякога примесени с глинести минерали. Столицата на острова носи същото име и е в типично цикладски стил и е построена върху венециански замък, издаващ се високо на хълма.

С течение на времето Аморгос е бил известен с многото си имена като: Yperia, Patagy или Platagy, Pagali, Psichia и Karkisia. На острова има много останки от древни цивилизации. По време на архаична Гърция са съществували три независими градове-държави. Смятало се, че са включени в автономни конституции с една и съща валута. Аморгос се отличава с размера и качеството на стените от древните кули около града, чиито останки са разпръснати по целия остров – древни гробници, каменни инструменти, надписи, вази и други антични предмети.

През лятото на 322г. пр.н.е. е проведена голяма морска битка край остров Аморгос между македонците и Атина. Македонците с командир адмирал Клит Мъдрия (с 240 кораба) побеждават гърците (с 170 кораба) с командир Ютион (Euetion).

Островът е превзет по време на 4-я кръстоносен поход през 1204 г. от венецианското семейство Гизи. През 1260г. е взет от Византия, но през 1269г. семейство Гизи го вземат обратно. През 1310г. флотът на йоанитите разбива до остров Аморгос турската флота на новата Османска империя. От 1370г. се управлява от Венеция. Превзет е от османците през 1537г.

Към днешно време Аморгос освен че е прекрасен туристически курорт с множество красиви и подобрени пътища, алеи и инфраструктура, то се слави и със своята кино популярност. Островът е бил включен във филма на Люк Бесон – The Big Blue („Безкрайна синевина”). Във филма могат да се видят кадри от красивия плаж Агия Анна и манастира Панагия Хозовиотица. През 2002г. островът също става част от филма на Гиоргос Корделас – “Ariadni”. Благодарение на тази кино слава Аморгос бива посещаван от множество любопитни туристи, желаещи да усетят магията на морския курорт.

Манастирът Панагия също е предпочитано място за посещение. Намира се на скала, построена в началото на второто хилядолетие, за да се предпази религиозна икона от натрапници. Иконата е на обществен показ вътре в манастира и датира от 812г. Друга забележителност, която си заслужава посещение, е Архитектурният музей, който е поместен във венециански замък и излага находки от целия остров. Островът е подходящ и за любителите на водните спортове поради прекрасните плажове и морско синя вода. Чудесен начин да опознаете Аморгос е като наемете дневен круиз с лодка, за да разгледате всички плажове и чарът на необитаемите островчета Грамвуса и Никурия.

Остров Кимолос се намира на югозапад от островната група Циклади в близост до по-голям остров Милос. Този остров е административен център на общината Кимолос, като включва и необитаемите острови: Полиайгос, Агиос Ефстатиос и Агиос Георгиос. Полиайгос е най-големият необитаем остров в Егейско море. От преброяването през 2011г. населението е едва от 910 жители, като постепенно намалява. Повечето от работещото население се занимава с туристическа индустрия – хотели и ресторанти в комбинация с дейности в селското стопанство, главно през зимата. Единственият град е Хорио, разположен на хълм в западната част на острова. Има и по-малки селища като Псати, Гоупа, Кара, Праса, Алики, Бонаца и Декас.

На острова са разрешени всички превозни средства, но през летните месеци липсата на места за паркиране е най-важният проблем в населените райони. Има и обществени транспортни средства като автобуси и таксита, изпълняващи маршрути до популярните плажове.

Кимолос, Милос и по-малките острови принадлежат към вулканичния район на Егейско море и се състоят главно от киселинни вулканични скали. Големи площи от Кимолос са обхванати от туфи и от горещи извори. Красотата на района е забележителна със своите странни земни форми, геотермалното находище и характерен ландшафт. Островът е богат на минерали от групата на силициевия диоксид и на значими индустриални минерали. Една от най-известните геоложки формации е огромната каменна гъба Скиади. Тя се е образувала от процес, наречен „аблация” , в който праха, носен от вятъра, непрекъснато се удря в скалата и по този начин ерозира по-меките слоеве на дъното много повече, отколкото на по-твърди слоеве на върха. Така през вековете камъкът е оформен в характерна уникална форма.

Остров Кимолос е с богата история. Според традицията той е кръстен на първия жител на острова. От древни времена той е бил бойно поле между Древна Атина и Спарта. През Средновековието е бил известен и като Арджентиера поради сребристите скалисти земи на южния му бряг. Така той става и основен търговски център. Заедно с останалата част на Гърция, Кимолос също е бил управляван от Османската империя до 1829 г., след което става част от гръцката държава.

Остров Порос е разположен в Сароническия залив и се намира на около 48км южно от Пирея. Разделен е от полуостров Пелопонес посредством 200-метров морски канал. Състои се от два отделни острова –  Сфериа в южната част, която е с вулканичен произход, където се намира и днешния град, и Калаврия (което означава „лек бриз“) в северната и най-голяма част. Двата острова са свързани помежду си с мост над тесен пролив. Старото име на Порос е Погон и е бил смятан за острова на бога на морето Посейдон. Порос се слави с богата растителност. Голяма част от северните и западните му страни са гъсти, в южната и централна част се намира вековна борова гора. Има добра пътна мрежа и подходяща туристическа инфраструктура, което го прави популярен курорт за кратки почивки и забавления. Въпреки че няма летище островът е лесно достъпен от Атина чрез ферибот или кораб. Има и локална автобусна линия от пристанището до близките градове Неорио и Монастири. Малкото градче на острова е построено амфитеатрално по склоновете на хълма. Порос е заобиколен от 15 плажа, които се намират на брега на Егейско море. Аксели е най-известният сред тях. Той е обкръжен от борови гори и предлага всички необходими условия за приятна почивка. Въпреки че няма транспортна линия, плажът е лесно достъпен по вода. Ежедневно пътуват до него фериботи от пристанището в Пирея.

В североизточната част на острова на място, наречено „Кавос Василий“, археолозите са открили останки от селище от ранната Бронзова епоха. Това селище е най-старият от по-широкия район на Тризиния, Пелопонес, и се смята, че е свързано с останките, намерени на близкия остров на Докос. През годините островът е бил под влияние на Римската и Византийската империя. Тогава често е бил нападан от пирати. По време на Османското владичество остава независим. Първата гръцка военноморска база е създадена в Порос през 1828 г. по време на Гръцката революция. Тогава се срещат посланиците от различни държави, за да определят границите на бъдещата гръцка държава, която е създадена две години по-късно – през 1830г.

Островът е построен амфитеатрално по склоновете на хълма с множество неокласически сгради и любопитни забележителности. Най-известната сред тях е часовниковата кула, построена през 1927г. Археологическият музей се намира на площад Коризис, където могат да се срещнат находки и останки от Светилището на Посейдон. Датата на построяването на храма, който е с дорийски стил, все още не е уточнена, въпреки че според някои изследователи става на въпрос за около 520г. пр.Хр. Храмът има шест колони на всяка къса страна и дванадесет на всяка дълга страна.

В началото на 20-ти век сред основните дейности на жителите на Порос са селското стопанство – основно пшеница, лозя и маслини, както и животновъдство, риболов и корабоплаване.