Тинос е гръцки остров, разположен в Егейско море. Той се намира в Цикладския архипелаг. Най-близките острови са Андрос , Делос и Миконос. Островът е с площ от 194.464 кв.км и населението му наброява близо 9000 жители. Разположени са три пристанища – едно за скоростни лодки и две за фериботи и високоскоростни лодки, превозващи пътници и автомобили към други пристанища, включително до Миконос (35 мин), Пирея, Рафина , Андрос и Сирос. Транспортът на региона включва и редовни автобуси, свързващи града Тинос с други села на острова.

За гърците този остров е светилище. Той се е превърнал в религиозен център на ежегодно поклонение, което се провежда на датата на Успение Богородично на 15 август. В църквата Панагия Евангелистриа (най-известното място на острова) се намира стара чудотворна икона на Дева Мария, която според преданията е върховен източник на чудеса и изцеления. Това прави поклонението може би най-забележителното и все още провеждащо се в района на Източното Средиземноморие. Според традицията, като знак на преданост, много от поклонниците си проправят път на 800 метра от ферибота до църквата на ръце и колене.

Освен с църквата Панагия Евангелистриа островът е известен сред гърците и с нейните 80 вятърни мелници, около 1000 художествени фризове, 50 активни села и архитектурни венециански укрепления, извисяващи се от планината. Островът също е добре известен и със своите известни скулптори и художници като Николас Гисис, Янулис Чалепас и Никифорос Лутрас . Интересни за посещения са и т.н гълъбарници – къщи за гълъби, които са пръснати из целия остров и наброяват повече от 600. Къщите им представляват двуетажни сгради с геометрични орнаменти и пролуки, за да могат гълъбите да влизат и излизат. Манастирът на Урсулинките също може да се посети. Днес той се намира във фолклорния музей. По средата на острова се издига величествена скала с тежкото минало на крепостен град. Днес по пътя към скалата могат да се видят само руини. В района на Панормос се намират плажа Агия Таласа и скалата Планитис, която прилича на полуостровче. Това живописно място е идеално за посещения, но само когато няма вятър, поради малките скални парчета. В хубаво време хората се гмуркат и плуват около тях.

В древността Тинос е бил известен също като Ophiussa и Hydroessa. Бил е под владение на венецианците до 1715г., след това Османската империя завладява острова до 1821г., когато избухва и Гръцката война за независимост. Врявата в периода е довела и до увеличаване на пиратството в региона. Лятото на 1826г. камбрийски лодки залавят пирати, които успяват да бомбардират и изгорят Син Кара на Тинос. Жертвите стават пет пирати, като има и няколко ранени.